Дали лустрацијата ги рехабилитира фашистичките соработници од ВМРО?

22.08.2012 14:23
Дали лустрацијата ги рехабилитира фашистичките соработници од ВМРО?

Сите жртви на “кодошење” биле патриоти и демократи?

Иако “заборавија” да донесат Закон за рехабилитација на жртвите, апологетите на македонската лустрација постојано се повикуваат на нив: “Во претходниот систем илјадници луѓе беа следени, прогонувани, со намалени и ограничени права, затворани, дури и убивани заради своите патриотски и демократски убедувања во тие педесетина години”, не потсети Илија Димовски, директор на Центарот за комуникации на ВМРО-ДПМНЕ.

Но, што ни покажува досегашната лустрација, без претходна рехабилитација на жртвите? Дали, како што тврди Димовски, сите кои Комисијата ги “верификуваше” како жртви на “кодошење” биле по убедување патриоти и демократи?

На пример, дали биле патриоти и демократи и жртвите на “кодошењето” на “Ветеринар” - кој давал информации за странски дипломати и здруженија на граѓани кои спроведувале погрчување и романизирање на македонските Власи (и тоа не во претходниот, туку во овој систем)? Дали бил патриот и демократ и Палестинецот “Балфур” - жртва на “Корбизије”, кој информирал за неговите ставови за “значајните акции кои ги превземаа арапските командоси”? Зарем патриоти и демократи биле и жртвите на “Гоце” - кој информирал за ванчовисти кои го убедувале за делото на “илинденецот” Михајлов? Најпосле, дали биле патриоти и демократи и жртвите на соработниците ангажирани по линија на “АНИ” (албански национализам и иредентизам)?

Лустраторите биле борци за слобода?

Во својата апологија на македонската лустрација, Илија Димовски конструира лажна дилема која сугерира дека денешните лустратори се борци за слобода, а противниците на ваквата лустрација се “заштитници на кодошите”: “Денес ние мора да дадеме одговор на прашањето: ќе се бориме за слободата или ќе ги штитиме кодошите, кои и онака дебело наплатувале?”

Значи, се осмели ли некој јавно да ги обелодени парадоксите и небулозите на македонската лустрација, тогаш не му гине етикетата дека е “заштитник на кодошите” и борец против слободата. Но, само едно прашање е доволно да ги разлобличи пропагаторите на ваквата противуставна и противзаконска лустрација, кои се обидуваат да се “брендираат” како “борци за слобода”: Ако навистина сте борци за слобода (и против оние што ја ограничувале во претходниот режим), тогаш зошто законски ги заштитивте имињата на главните прекршители на човековите права и слободи - оние кои креирале, полнеле и искористувале досиеја од политички и идеолошки причини?

Веројатно најголемиот парадокс на самопрокламираните “борци за слобода” е тоа што лустрациската пресметка против комунистичките “кодоши”, промовирана како инструмент на транзициска правда, започна токму кога министер за правда беше долгогодишниот комунистички обвинител Михајло Маневски. Токму името на овој “борец за слобода”, кој Мирјана Најчевска го опишува како “ретрокомунистички кадар од највисок вид” и “џелат во Комунизмот”, беше посочено како еден можните прогонувачи на поетот Јонче Котески, во книгата “Комунистичка интима” од Јасна Котеска.

Дали лустраторите се борци против превртливоста и полтронството?

Врв на моралната дволичност на директорот на “Центарот за комуникации” (нагалено нарекуван “министерство на вистината”) е неговиот обид да ја одбрани лустрацијата повикувајќи се на етички вредности: “За нас е клучно да биде прифатено дека кодошењето, превртливоста, полтронството... не се добри особини, а патриотизмот, доблеста пожртвуваноста и слободарскиот дух се работи што треба да бидат поздравени.”

Верувале или не, директорот на Центарот за комуникации (познат и како ККК центар - за кодошење, клеветење и коленичење) јавно ни држи лекција дека кодошењето, превртливоста и полтронството не биле добри особини? Но, како и секој попувач, така и Димовски: “слушај што ти зборувам, не гледај ме што правам”! А што прави партијата на директорот на Центарот за комуникации? Јавно попува против кодошењето, а прави тајни списоци врз основа на информации од инсталираните “кодоши” во секое маало, за идеолошко-политичката припадност на нивните соседи. Јавно попува против превртливоста, а тајно купува политички превртливци, нудејќи им големи пари или високи функции. Најпосле, има ли воопшто смисла ВМРО-ДПМНЕ јавно да попува против полтронството, кога и самите “преродбеници” во парламентот oтворено си признаваат дека се горди послушници на Никола Груевски?

Комисија за рехабилитација на Михајлов(истите)?

Лустрацијата, како еден од методите за справување со комунистичкото минато, отвора повеќе историски дилеми и контроверзи. Вториот дел од фељтонов го завршивме со контроверзното прашање: Дали Иван Михајлов и неговите следбеници биле легитимни цели на службата за државна безбедност или, како што сугерира Комисијата за лустрација, биле жртви на идеолошко-политички прогон? Еден од парадоксите на кои укажавме е дека “рехабилитација” на ванчомијаловизмот се случува во период кога и денес на следбениците на Ванчо Михајлов им е ускратена можноста да го регистрираат здружението “Радко” (наспроти одлуките на Европскиот суд за човекови права). Повикувајќи се на нивниот идол, денешните “радковисти”, тврдат дека “Таканаречениот во Уставот на државата, "македонски народ'' е српска измислица и коминтерновска творба” и дека македонските комунисти го извршиле “културниот геноцид над сопствениот народ, Бугарите од Македонија”.

Но, еве, да претпоставиме дека денешниве михајловисти (негатори на македонскиот народ) немаат ништо заедничко со михајловистите по Втората светска војна “кодошени” од “Гоце” и “Марјан” – кои, благодарение на доказите што ги објави Комисијата за лустрација, се стекнаа со статус на жртви од политички и идеолошки причини. Да претпоставиме дека по ваквата неформална политичка рехабилитација на Михајлов и неговите следбеници, која е последица на лустрацијата на нивните “кодоши”, ќе уследи и историска рехабилитација на Михајлов(истите). Дали тогаш ќе се “рехабилитира” и одредницата за Иван Михајлов во Македонска Енциклопедија, напишана од Зоран Тодоровски, еден од творците на “Музејот на ВМРО”?

Дури и ревизионистот Тодоровски го опишува Михајлов како човек кој “дејствувал за обединување и независност на Македонија, но како бугарска земја (со бугарско мнозинско население)”. Го опишува и како “приврзаник на индивидуален терор” кој “преземал терористички акции за ликвидација на опонентите”. Ако и еден десничарски настроен историчар како Тодоровски се согласува дека Михајлов бил соработник на германските воени служби (додека престојувал кај Павелиќ), зарем тогаш треба да сме зачудени зошто истиот бил предмет на интерес и обработка на југословенските тајни служби? Но, и “преродбеничкиот” историчар Тодоровски (кој ја смести восочната фигура на Михајлов покрај жртвите на неговиот терор) потврди дека Михајлов бил нацистички слуга: “Пред крајот на војната, со поддршка на Германците, дошол во Македонија (Скопје, септ. 1944) со задача да формира квислиншка независна македонска држава, но не наишол на поддршка.”

Лустрација на “кодошите” на Хитлеровите слуги

Дали со водењето досиеја за нацистичките слуги кои се обиделе да формираат квинслишка Македонија, а кои претходно преземале терористички акции за ликвидација на опонентите, македонските служби за безбедност ги прекршувале човековите права на патриотите со “слободарски дух”?

Знам, многумина ќе приговорат дека е апсурдно да се поставува прашањето дали “Ванче” бил жртва на македонските тајни служби, кога истиот воопшто не стапнал на тлото на комунистичка Македонија и доживеал длабока старост во Рим заедно со неговата позната сопруга-терористка. Но, начинот на кој се спроведува македонската лустрација сугерира поинаков одговор: дека не само михајловистите, туку и самиот Ванче Михајлов биле жртви на повреди на човековите права.

Имено, македонскиот закон за лустрација претпоставува дека со самото водење на досиеја од идеолошки и политички причини се кршеле човековите права. Со законот се лустрира “таен соработник, оперативна врска или таен информатор при оперативно прибирање известувања и податоци” чувани во досиеја “со кои се кршени или ограничувани основните права и слободи на граѓаните од политички или идеолошки причини...”.

Комисијата за лустрација веќе ги жигоса како “кодоши” лицата кои давале информации за ванчовистите и притоа објави делови од досиеја за следбениците на Михајлов легитимирајќи ги со тоа како жртви на идеолошко-политички прогон. Од објавените досиеја јасно се гледа дека предмет на безбедносен интерес не биле само ванчовистите, туку и Михајлов. Парадоксално, но според лустрациска “логика” на Димовски, излегува дека и “кодошениот” Михајлов бил ем жртва на комунистичката тајна полиција, ем патриот и демократ со “слободарски дух”.

И ванчовистистите биле демократи и патриоти?

Комисијата за лустрација прогласи двајца “кодоши”, претходно членови на ванчомихајловистички групи, кои потоа станале соработници на полицијата која ги прогонувала таквите групи. Веќе пишувавме дека објавените документи покажуваат дека соработникот “Гоце” известувал за лица кои го прашувале дали го знае Ванчо Михајлов и кои го запознавале со неговото дело. Во решението за лустрација на соработникот “Марјан”, пак стои следново образложение: “Со него било стапено во контакт уште во 1948 година при расчистувањето на една ванчомихајловистичка (ВМРО) група во штипската гимназија. Истиот покажал добри успеси, разработувајќи ја таа група, од која членовите биле осудени и на друга, исто таква група, чиј членови завршиле со опомена.” (правописните грешки се во задржани како во решението).

Меѓутоа, од мноштвото објавени документи за “Марјан” воопшто не може да се согледа зошто биле осудени членовите на првата “ванчомихајловистичка (ВМРО) група во штипската гимназија”, ниту пак зошто членовите на втората група биле толку “драконски” казнети - само со опомена. Но, јасно е зошто е сега јавно осуден “Марјан”. Меѓу другото, затоа што ги кодошел ванчомихајловистите од ВМРО кои, според логиката на Илија Димовски, станале жртви “заради своите патриотски и демократски убедувања”.

 Дали лустрацијата создава плодна почва за рехабилитација на Адолф Хитлер и македонските фашисти од ВМРО?

Кога и славниот Милан Кундера настрада како колатерална штета на лустрацијата, Вацлав Хавел им порача на младите историчари: „Ве молам внимавајте кога пресудувате за историјата! Инаку, можете да направите повеќе штета отколку добрина. Исто како што правеа вашите дедовци.“

Нашиве лустратори пресудија дека лицата кои во 1946-48 година давале информации за ванчовистички (ВМРО) групи треба да се осудат како “кодоши”, што автоматски ги “верификува” “кодошените” ванчовистички ВМРО-вци како идеолошко-политички жртви. Но, ако ги следиме препораките на Хавел, и се обидеме да ги согледаме “ВМРО-вците” “низ призмата на тие денови”, тогаш ќе ни се отворат поинакви перспективи и прашања.

Што правеле “михајловистите” во перидот 1941-1945? Димитар Бечев, автор на “Историскиот речник на Република Македонија”, посочува дека “Михајловистите партиципирале во бугарската администрација во Вардарска Македонија за време на Втората светска војна”. Кога зборува за партизанското движење, Бечев појаснува дека партизанските одреди во 1942 и 1943 биле разбивани не само од полицијата, туку и од страна на контра-четниците “составени од поранешни членови на Михајловистичката Внатрешна Македонска Револуционерна Организација”.

Дали тоа значи дека по 1945 поранешните членови на ВМРО заслужиле да бидат “лустрирани” како “соработници на окупаторот” и етикетирани како “михајловисти”? Прашањето е контроверзно, затоа што Иван Михајлов останал верен на идејата за независна Македонија дури и кога биле создадени воени услови за анектирање на Македонија кон Бугарија. Меѓутоа, дел од оние кои и денес се етикетираат како “михајловисти” не му останале верни на Михајлов и продолжиле да соработуваат со бугарските фашистички власти во Македонија.

Заеднички именител и на Михајлов, и на оние поранешни членови на ВМРО кои ја прифатиле идејата за Македонија како дел од Бугарија, е тоа што активно соработувале со фашистите. Михајлов активно соработувал со германските нацисти зад грбот на бугарските власти за создавање на квислиншка Македонија, соработка која вклучувала и формирање на ВМРО-вски батаљони во Егејска Македонија, кои со нацистичко оружје, рамо до рамо со СС-трупите се бореле против ЕЛАС, предводена од комунистите. Дел од поранешените членови на ВМРО (етикетирани како “михајловисти”) активно соработувале со бугарските “ослободители”, прво како дел од бугарските акциони комитети, потоа како дел од властите на “новоосвободените б’лгарски граждани”, во состав на контра-четите кои ги разбивале партизанските одреди, но и како спроведувачи на пропагандата за Македонија како бугарска земја, Македонците како Бугари, а Хитлер како ослободител на Македонија.

ВМРО-вците како бугарски и наци-пропагандисти

Во пропагандата за Хитлер како ослободител и обединител на Македонија се вклучила и Илинденската организација, која по убиството на Арсени Јовков во 1924, “паднала под влијание на ВМРО-михајловистичка” (Зоран Тодоровски). Mеѓутоа, во својата позитивна статија за Илинденската организација во “Македонска енциклопедија”, Зоран

Тодоровски бегло укажува дека “Во Втората светска војна (1941-1944) таа ја обновила својата дејност”, без да прецизира во што се состоела “дејноста”. Тодоровски “заборава” да посочи дека весникот на организацијата бил користен како главен инструмент за бугарска фашистичка пропаганда во Македонија. Така, “Илустрација Илинден” од април 1941 излегува со “Неговото величество Борис III, цар на б’лгарите” на насловната страница, опишан како востановител на со векови мечтаената “Велика Б’лгарија”. На следната страница е објавена глорификација на “знаменитиот водач Адолф Хитлер”, како “недостигнат до сега државник” и ослободител на Македонија: “Илинденците... со симнати шапки се поклонуваат пред величието на спасителот на светата им родна земја, Адолф Хитлер.” Демек, со навлегувањето на Хитлеровите трупи, Македонија веќе ги испокинала црните шамии, и целата во занес и радост “го благословува својот ослободител, кому му ветува вечно признание”.

“Михајловистите” - жртви на лустрацијата на комунистите?

По 1945, голем дел од “михајловистите” биле егзекутирани (со или без судење) како “соработници на окупаторот”. Дефинитивно, начинот на кој тогашната власт спроведувала “транзициска правда” против “соработниците” на фашистичките окупатори нема допирни точки со модерното сфаќање на човековите права. Но, најголем дел од луѓето етикетирани како “михајловисти” настрадале пред донесувањето на Универзалната декларација за човекови права во 1948, значи, пред универзалното дефинирање на модерниот концепт за човековите права.

Јавната осуда на “кодошите” на “михајловистите” во периодот 1946-48, и обидот за потајна рехабилитација на жртвите на нивното кодошење отвора повеќе контроверзни прашања во врска со припадниците на “ванчомихајловистичките (ВМРО) групи”. Несомнено, од денешен аспект гледано, никако не може да се оправдаат тортурата, нечовечкиот третман и свирепите егзекуции врз голем дел од “ванчомихајловистите”. Парадоксално, јавната осуда ги опфаќа само “кодошите” на михајловистите, а притоа воопшто не се осудуваат оние кои спроведувале тортура, нечовечки третман, свирепи егзекуции или монтирале политички судски процеси. Имињата на тајните службеници кои креирале и полнеле досиеја со кои наводно биле кршени правата остануваат тајни и законски заштитени.

Токму затоа, проѕирен е обидот на “преродбеничките” идеолози да ги претстават жртвите на “кодошењето” на лустрираните соработници како патриоти и демократи со “слободарски дух”, мобилизирајќи го паланечкиот менталитет протв “кодошите” на ВМРО. Имено, ако обидот за колективна рехабилитација на “кодошените” кои биле прогонувани како “михајловисти”, “ВМРО” , “терористи”, е обид да се рехабилитираат четирите букви “ВМРО”, тогаш логично следува заклучокот:

Со ваквата медиумско-полициска лустрација спроведувана од историски “дунстери” (посоодветно би било “дунстрација”) не се врши колективна рехабилитација само на Михајлов(истите), туку во пакет се рехабилитираат и фашистичките соработници од ВМРО кои го негирале постоењето на македонскиот народ!

Ваквата лустрација создава плодна почва не само за “македонските почитувачи” на нацистот Рудолф Хес, туку и за почитувачите на делото на докажаните германски соработници Џемо Хаса и Иван Михајлов.

Пред две и пол години, по повод инцијативата да му се постави биста на Џемо Хаса во Гостивар, историчарката Виолета Ачкоска изјави: “Ова е воскреснување фашизоидни идеологии. Сега сите крвници ќе ги извадат на површина и ќе ги прогласуваат за херои.” Парадоксално, ама истата историчарка го бранеше поставувањето на восочната фигура на Иван Михајлов, каде што фашистичкиот соработник е претставен како господин, неговите терористи Мара Бунева и Владо Черноземски како херои, а “михајловистите” како жртви на комунизмот, без никаков помен на нивното фашистичко минато.

Слики: Adhika Rahmani

Меглена, паролата "Македонија

Меглена, паролата "Македонија пред се и над се" е парафраза на фашистичката парола "Дојче ибер алес". Еве, те поздравувам со едно "Зиг хајл", омилениот поздрав на фашистичките слуги од ВМРО за време на бугарската окупација во Македонија.

Добро бе Жарковист, како

Добро бе Жарковист, како успеа работничката класа во Македонија да се формира? Во кои тоа фабрики беа угнетени работниците, па почнаа да го читаат Маркс, и да формираат партија. Класен беше мотивот на Македонските комунисти или се работеше за Македонија? Да имаше Македонија работници во 1941 колку што имаше народни херои и првоборци во 1945 ке бевме јака индустриска земја.

Давај уште податоци Бугарин,

Давај уште податоци Бугарин, тоа е битно за двете наши нации, за да споредуваме, и да видиме која историја вие ја сакате, а која е историјата која е наша, македонска, сакам да речам, се согласувам дека времето на комисии кои ќе ги усогласат историските контрадиктрности од двете страни на границата и воедно ќе ги затворат се ближи, а со индиректно признание од бугарската држава во еден таков процес дека Македонците се различни и свои, че Македонците си имат свој происход, свое качество и посолство, своја свест и немат, иако уште постојат кругови во Софија кои искат да Не асимилираат, како што реков, историските вистини различно ги читаме и редно е да седнеме да видиме за што тоа вие со години ве голицка, а што нашите тикви, а со тоа да почнеме да се лекуваме, психички, значи, во тој процес, бугарската држава директно ќе влезе со загуба, дека разговара со друга нација, тоа е условот на таквото европејско сценарио и сетинг, ако се согласвате да видите какво ремек дело сте, а посебно ние; може да се почне сс т'ва, вајгодина. Тоа може да го спроведат сегашните мртовци од МАНУ, така метонимиски да го опишат процесот и конечно да умрат со чиста свест, а потоа да фрлиме лопата врз зградата. Метонимија, религијата сеуште се користи како политичко бегство во другост, трагично за овците што не можат да го остават минатото во минатото. Вмрофско мутавило и ништавило, изгазена комунистичка сенка.

Замаглена, тотално се

Замаглена, тотално се изгуби....па тоа е, некои користејки го фашизмот сакаа независна Македонија ама како втора бугарска држава, тоа е факт....некои пак користејки го комунизмот се бореа и, се изборија, за Македонија како македонска држава, исто така факт...и шо сакаш сега ти, да ги славиме првите а вторите да ги исопљукаме, а?...

Апсолутно не. Сите што се

Апсолутно не. Сите што се бореле за Македонија како самостојна држава на Македонците заслужуваат место во нашата македонска историја. Проблемот настанува кога некои типови ја заборавија причината поради која ја прифатија комунистичката идеологија и почнаа да се занесуваат дека Македонија не е битна, туку се битни комунистичките идеали за едноумно работничко заеднииштво под закрила на сеголемиот натчовек Тито како доживотен лидер и судија. Тие луге треба да ги лустрираме, луѓето што заборавија зошто се водеше НОБ во Македонија.

"Сите што се бореле за

"Сите што се бореле за Македонија како самостојна држава на Македонците заслужуваат место во нашата македонска историја." И Михајлов се борел за самостојна држава, ама не на Македонците, туку на Бугарите. И Михајлов заслужува место во македонската историја, ама не заслужува таков пиедестал, на каков што сакаат да постават партиските историчари на Груевски. Заслужува да биде презиран, како и сите соработници на Нацистите.

Жарко, нема дилема. Пред

Жарко, нема дилема. Пред власта на ДПМНЕ немаше никакви статуи, плочи, фигури, споменици на Иван Михајлов, Тодор Александров, Мара Бунева (терористка испратена од Михајлов) и сл. Значи, ВМРО ДПМНЕ ги оживува сеништата на минатото и го рехабилитира фашизмот на Ванчо Михајлов. А дека ги баштинат истите вредности, па тоа е забележливо.

НАШИ ВЪПРОСИ Има много наши

НАШИ ВЪПРОСИ
Има много наши въпроси, върху които всички добри
патриоти в нашето движение желателно е да имат не
само ясно, но и единодушно мнение. Но преди всичко е
нужно тези въпроси отлично да ги познаваме. А лесно
може да ги разучим и да ги опознаем, стига да не се
стесняваме, а взаимно да се запитваме когато някой
въпрос ни смущава или виждаме, че по него от някъде
се явяват преценки, нови за нас.
В тези кратки бележки ще бъдат засегнати някои
въпроси, по които няма никаква загуба, а може само да
има печалба ако разменим бегло мисли или ако чуем
някои разяснения.
01. Каква е била основната цел на нашите големи борци, които създадоха
ВМРО?
Отговор:
а/ Няма защо да лъжем себе си, а нито да лъжем другите хора: целта на нашите
първи борци е била да освободят от турско робство своя български народ в
Македония.
б/ Преди тях нашият народ водеше 40 години борба за да се освободи от
гръцкото духовно робство, от гръцката църква. Тази борба има своето начало в
позива, даден от отец Паисий, който беше македонски българин от Банско
(Разложка околия).
Скопие първо, в 1829 година, изхвърли гръцкия владика от черквата и поиска
своя българска църква. Кукуш се обърна дори до папата и го признаваше за
свой църковен глава, но при условие да се поставят българи владици, попове и
учители. Папата прие това. Но Русия се уплаши да не би всички българи да
станат унияти, както при времето на цар Калоян някога, и за да спаси
православието, наложи на турския султан да признае българска народна
църква. Така българите получиха своя Екзархия, по заслуга главно на
македонските българи.
Значи, в новите времена, официално като българи бяхме признати в Македония
първо от папата в 1859 година, а от султана получихме и ферман за наша
Екзархия в 1870 година.
Нашият народ създаде Екзархията. А титовци и сърбите лъжат като цигани,
говорейки, че Екзархията създала българи в Македония. Все едно е да се каже,
че майката е била родена от детето си.
в/ Сетне идва борбата за политическа свобода.
2
2
Няма да се впускаме на дълго. Още преди Екзархията малешевецът дедо Илия е
вече прочут войвода, който много години носи пушка на рамо. В неговата чета
е четник знаменития апостол на българската свобода Васил Левски, на когото
като на идол гледат и Делчев, и Груев, и цялото наше тогавашно поколение
подир средата на миналия век.
Сетне идва вече на лице свободната българска държава. Целият наш народ в
Македония, до кучетата може да се каже, е чакал да влезне също в българската
държава. Но великите сили са се уплашили, че това ще бъде една верна на
Русия държава, близо до Цариград и Бело море. Затова разкъсаха българския
народ в Берлинския конгрес в 1878 г. На Македония обещаха, в чл. 23 на
Берлинския договор, автономни някакви права, но султанът не ги приложи на
дело. И така почна борбата на ВМРО за автономия, което значеше независимост
с течение на времето.
02. Дали Груев, Делчев, Пере Тошев, Матов и прочее биха създавали ВМРО ако
в Македония немаше българи?
Отговор: В никой случай не биха създавали ВМРО и не биха водили борба за
чужди интереси - например за да освобождават гърците в Солун, Драма, Серес
или Костур.
Така, както не са отивали по това време да се бият в южна Африка и да
осигуряват самостойност на тамошните бури (европейско население, което се
бореше против Англия).
03. Биха ли създавали ВМРО Груев, Делчев и прочее, ако знаеха, че в
Македония, макар да е независима, българското население ще се прогонва, ще
бъде денационализирвано, унищожавано?
Отговор: В никой случай не биха създавали ВМРО. Обратно - биха се борили с
оръжие в ръка против тия, които отричат, унищожават или денационализирват
българското население в Македония.
04. Кой беше научил Груева, Делчева, Пере Тошева, Гьорче Петрова и прочие,
че са българи?
Отговор: Те знаеха, че са българи още от майките и бащите си. От векове се
знаеше, че в Македония славяните са българи. Така ги наричаха самите гърци,
самите арнаути, самите турци и ромъни (власите).
05. Защо титовци казват, че Екзархията създала българи в Македония?
Отговор: Защото така казваше отдавна Белград. А скопските днешни големци
(Лазо Колишевски, Любчо Арсов, Лазо Мойсов, генерал Михаил Апостолски) -
всички те са сръбски възпитаници. Някои беха даже сръбски стипендиянти.
Генерал Апостолски беше сръбски майор, когато негови съграждани се бореха
като четници и умираха в борбата против сръбския крал. А този крал подари и
3
3
златна сабля на Апостолски, още когато беше офицер последния, за да го
привърже към политиката на Белград.
Сърбите започнаха да фалшифицират историята откакто видеха, че българите в
Македония, с ВМРО, станаха доста силни. Преди това сръбските вестници и
даже крале много похвали писаха и казаха за българите в Македония, когато се
водеше борбата за създаване на Екзархията. Има маса запазени документи по
тия похвали.
Откакто Сърбия загуби надежда да вземе Босна и Херцеговина (която беше под
австрийска власт), обърна очите си към Солун и тогава започна нейната
пропаганда с пари и чети към Македония. От тогава са и сърбоманите в
Кумановско - насилени с чети главно, тоест застрашени от убийства. Много
страници са изписани за борбата в Кумановско и в Азот (Велешко).
Скопските днешни жупани са агенти на белградската политика и нищо друго. Те
искат щото Белград да владее Вардарска Македония, а ако може да грабне и
Пиринската област и Солун.
06. Нашите стари борци писали ли са по тези работи?
Отговор: Четете например спомените на Гьорче Петров, когото титовци
напразно много хвалят. Гьорче пише, че е бил много щастлив когато е
убеждавал некое село в Битолско да мине към Екзархията. Той е искал (както и
Пере Тошев) борбата да се води много остро против сръбската пропаганда.
Гьорче е корав българин, както и другарите му от онова време. За него
говорим, защото - повтаряме - тъкмо него го харесват титовци. Харесват го
първо, защото не е жив, за да ги заплюе в лицето като гонят българщината, и
второ - понеже е наказан от ВМРО заради други негови грехове. И понеже и те
заслужават наказание, хванали са се за Гьорче, когото никак не познават.
07. Щом са такива българи, защо Груев, Делчев и пр. поставиха за цел на ВМРО
автономията (независимостта)?
Отговор: Първо, защото в член 23 на Берлинския договор се обещаваше
автономия. Искаха да стоят на здрава база - да получат това, което цела Европа
беше обещала. Сетне биха искали и други успехи да постигнат.
На второ место - искаха така да привлекат в борбата и власите, ако може и
гърците, та да се премахне турското робство.
На трето место - беха видели, че ако искат обединение с България, Гърция и
Сърбия ще пречат. С очите си беха видели, че Сърбия нападна българската
държава когато Пловдивската област (Тракия) се обедини с България; сърбите
ядоха бой на Сливница. Но и Русия, освободителката, не искаше да се върви
против Берлинския договор, защото се боеше да не влезне в война с западните
сили. Значи, налагаше се на македонските деятели да бъдат с по-скромна
програма.
4
4
Сетне - много хора в Запада сметаха, че с автономията ще се премахнат
споровете и кавгите в Балканите, които все около Македония се въртеха.
Редица такива причини накараха нашите стари водачи да приемат за своя
програма автономията.
Даже върховистите в България писаха в своите устави, че искат автономия. Но
те не беха искрени, та затова почна борбата с върховизма.
08. Биха ли живели спокойно, искрено в една независима Македония Груев,
Делчев и прочие, ако беха дочакали тя да се създаде?
Отговор: Биха живели искрено. Те правеха жертва като българи, че се отказват
от обединение с България. Но беха доволни ако се спаси българщината в
Македония. Така, както в Швейцария немците, френците или италиянците
живеят добре в швейцарската обща държава.
09. Останаха ли с същата верност към идеята за независима Македония
македонските дейци подир Груев и Делчев?
Отговор: Толкова беха искрени, колкото и самите Груевци и Делчевци. Но
когато идваха войни внезапно, предизвикани от съседни на нас държави или от
велики сили, и когато немаше друг избор - македонските дейци, както и народа
в Македония, взимаха страната на Българската армия, за да се избегне
сръбската или гръцка власт.
За пример, в 1912 г. Сърбия и Гърция заграбваха нашата земя до там, до където
техни войски беха влезнали като съюзници на България, макар по договор да
немаха право за такъв грабеж. Требваше нашият народ в Македония да приеме
доброволно да стане сърбин или грък. Обаче Българската армия влезна в война
срещу Сърбия и Гърция. И разбира се, нашето население масово (до един
човек) беше по сърдце и воля с Българската войска.
Направи некои грешки българската политика тогава. За тия грешки имаше в
България големи критики, а по-късно и садене на министри. Но това е отделен
въпрос. Важното е това, че при такова неочаквано положение на война, нашият
народ и борци не можеха да отидат с Гърция и Сърбия, а пожелаха да пазят
своята народност, която не беше друга освен българска.
Но това никак не означаваше, че народът ни е бил против независима
Македония. Само събитията не позволяваха в момента да се наложи тя (тоест
идеята за независима Македония).
Почти същото положение се яви и в 1915 г. и пак нашият народ предпочете да
бъде с България, а не със Сърбия и Гърция.
Заключението е, че на първо место се поставя спасяването на нашата
народност, а не нещо друго.
5
5
Че македонските дейци винаги са приемали идеята за независима Македония
показва фактът, известен на всички: Тодор Александров подир 1918 г., тоест
подир Първата световна война, започна борбата пак с тази идея. Ако той беше
против нея, нищо не му пречеше да почне борба с лозунг за обединение с
България, понеже народът ни е български.
Иван Михайлов след това застана твърдо пак на тази позиция. И като неин
защитник случи се щото в България да получи 7 смъртни присади и 3
доживотни, борейки се против разни врагове на нашето движение. Но и
Михайлов е на мнение, че за нас независима Македония е толкова интересна,
доколкото дава свобода на нашата българска народност. Ако би требвало да се
борим само за думите “независима Македония”, а българщината в Македония да
бъде отричана и унищожавана - и той е готов да се бори против такава
независима Македония.
10. Може ли да има една Швейцария на Балканите ако в нея се отричат или
погазват народности?
Отговор: Не може! Не може да се говори за Швейцария, когато народностите се
отричат още преди тя да е налице. Титовци почнаха да газят, да заличават
българската народност, затова те са врагове на идеята за балканска
Швейцария. Пък и не го крият: толкова пъти писаха, че тази идея била
“остарела работа”. Обявиха я остарела, макар тъкмо тя да е една демократична,
най-свободолюбива идея. Казват това, защото са оръдия на Белград, който иска
да заграбва цела Македония със Солун.
Значи, най-големите врагове на тази идея (за независима Македония) подир
втората голяма война са титовци. Заедно с тях са врагове и гръцките
шовинисти.
Като взема повод от тях, и България с комунистическа власт застава на
становище против независима Македония. Не го казва открито, но фактически е
така. София си каза: Щом като даже некои македонци - българи в Вардарска
Македония отричат нашата българска народност, тогава ние требва да сме
против всякаква независима Македония, требва да мислим как да присъединим
македонските земи към България, където ще бъде спасена българщината на
нашите македонски братя.
11. При такова положение какво требва да правят истинските македонски борци
за независима Македония?
Отговор: Те требва да продължават още по-убедително да пишат и говорят, че
е най-спасителна старата позиция на македонското движение, а именно - да се
иска независима Македония. Но при едно условие: нито една от старите
народности да не бъде закачана, да не бъде отричана. Между старите
народности немаше никаква македонска народност, а имаше само българи,
гърци, албанци, турци и власи. Можем да сметаме и македонските евреи за
стари, защото там са от около 400 години. Сърбоманите са нещо измислено,
ново, също така и гъркоманите. А най- изкуственото, измислено нещо,
6
6
наложено с терор и пропаганда на Белград - това е “македонската нация” и
“македонския язик”.
Ние даже приемаме в една независима Македония да има и “македонска
народност”, ако некой иска да се смета от такава нация. Обаче се поставя в
такъв случай едно важно условие, което само по себе си ще се наложи: в една
независима Македония истината ще се изнася открито, с книги и устно. Нема да
се забранява това, както сега прави титова Югославия.
Освен това, в независима Македония свободно требва да се върнат всички
наши емигранти от България, ако пожелаят. Могат да се върнат и турците от
Турция, ако пожелаят. И ромъни от Румъния. По този начин бихме желали щото
България, Румъния и Турция да бъдат защитници на независима Македония, а
не Белград да си плете там кошницата чрез некаква фалшива “македонска
република” под негова команда.
Ние верваме, че истината много скоро ще отвори очите на онези, които сега в
Македония са заблуждавани от титовите вестници и учители.
12. Ако събитията не позволяват да стане независима Македония, но
позволяват да стане обединение с България, кое е по-добре: дали Македония
да остане в Югославия и Гърция или пък да отиде към България?
Отговор: Като бел ден е ясно за ония, които са българи, че те ще предпочетат
обединение с България, а не да останат под Югославия (или под Гърция).
13. Ако това нещо се пише открито отъ наши вестници, полезно ли е?
Отговор: Ние не бива да говориме това, когато не е нужно. Но когато е нужно
да се каже, требва непременно да го казваме.
Ние требва да сме твърди в нашето убеждение, че най-доброто решение на
македонския въпрос е независима Македония, целата обединена. Но без
колебание требва да казваме всекиму, че ако нашата българска народност би
требвало да изчезне в независима Македония, ние ще се борим срещу тази
независима Македония.
Или ако световните събития ни изпречат пред необходимост да избираме: или
Югославия, или България, требва да сме готови веднага да отговорим, че щом
няма независима Македония, справедливостта диктува да сме в България, а не
в Югославия или Гърция.
Когато титови или гръцки вестници лъжат, че никога не е имало в Македония
българи, или когато се налага да им се отговаря с самата истина - без
колебание може да им се заявява от наша страна, че на второ место подир
независима Македония за нас стои обединението с България, тоест, най-лошото
е ако сме под гръцка или сръбска власт, които имат намерение в края на
краищата да ни денационализират.
7
7
14. Дали титовци немат намерение да обявят независима Македония?
Отговор: Никога!
а/ Маневрата с “македонската нация” тъкмо затова е измислена от Белград, за
да може чрез тази измама Македония да остане в Югославия (Вардарска
Македония). А сетне чрез тази лъжа да може да грабнат Пиринска и южна
Македония.
б/ Белград е готов и война да води, но доброволно никога не ще даде
независима Македония.
в/ И в конституцията на Югославия бе писано, че всека република могла да се
отцепи когато иска. Това е най-подла измама. Само ако някой се опита да
работи или говори за откъсване, ще отиде в затвора или ще бъде убит.
г/ Така че само ние, хората от македонското освободително движение, сме
които работим за независима Македония и проповядваме, че това е най-
доброто и за Балканите - за да се избегнат войни и кърви заради Македония.
15. Титовци се хвалят, че те били признали македонска държава.
Отговор:
а/ И султанът щеше да признае повече от автономия ако искахме да станем
помаци, тоест да изменим на българщината си.
б/ Титовци са обявили някаква “република” на книга, но в замяна на това са ни
погазили народността. А казахме по-горе, че за нашите стари борци, за нашия
народ най-важно от всичко е било запазването на неговата народност.
Обратно на това може да постъпва само един народ подкупен, без съзнание,
без историческо чувство, без минало. А нашият народ има и историческо
чувство, и минало, и е почтен, и безброй жертви е дал за българщината си.
През турско не само немахме заплати от държавата, немахме стипендии за
учене (каквито Тито дава), ами бехме истински роби. Но все пак запазихме в
течение на пет века народността си като българи.
в/ Ако ние се боим да кажем, че сме българи, най-правилно би било да се
обявим за крайни комунисти, тоест интернационалисти. Обаче виждаме, че
дори русите и китайците първо са руси и китайци, сетне са комунисти.
Ако некои заблудени хора твърдо говорят, че били от “македонска народност”,
ние требва десет пъти по-твърдо и гордо да им заявиме, че сме българи от
векове.
8
8
Такива са били от край време разбиранията в македонското освободително
движение. Променят ли се тези разбирания, това ще значи, че македонското
движение е изгубило своя компас.
Колкото по-обширно, по-солидно познаваме нашето движение, толкова по-
здраво можем да работим за независима Македония. Във Вардарска Македония
мнозина верват на титовите заблуди, защото не познават нашето движение.
Рим, 1976 г.
Иван Михайлов
член в ЦК на ВМРО от 1924 г. до днес

Откъси от книгата на Валтер

Откъси от книгата на Валтер Хаген „Тайният фронт”
Публ. във в. „Македонска трибуна”, Индианаполис,
Индиана, г. 25, бр. 1269, 28 юни 1951 г..
Париж, 2 юни 1951 г.
Плановете на германската тайна служба върху Македония.
Забележка: Валтер Хаген, както сам изнася, е бил виден функционер в
германската тайна служба (Зихерхайтсдинст – създадена по подобие на
английската Интелиджънс Сървис). През миналата година бе отпечатана в
Австрия – при Издателството „Нибелунген Ферлаг” – Линц и Виена, книгата „Ди
Гехайме Фронт” (Тайният фронт). Тя има осем части: немската тайна служба,
организация и устройство; от Хайдрих до Канарис; Чехословакия, Югославия,
Румъния – триумф на конспирацията, България – трагедия на любовта към
Русия, Унгария – пропаднала смяна на фронта, Италия – агония на фашизма. На
края, като послеслов, се изказват мисли върху тайната служба, политиката и
морала.
В главата върху България са поместени и „Плановете на немската тайна служба
за Македония” (стр. 326 – 333).
Смята се, че името на автора е псевдоним.
След като изтъква, че Русия не е зачитала лоялното държание на българското
правителство през цялото време на войната, той преминава върху македонския
въпрос. Тук даваме някои извадки от тук, което може да представя интерес за
читателите на „Македонска Трибуна”. Подзаглавията са наши.
Съветска Русия, балканските държави и Македония
„Македонският проблем засяга най-тясно българските интереси. Същевременно
изглежда, като че ли политиката на Съветския Съюз на Балкана иска да вземе
този въпрос като изходна точка на своите по-нататъшни акции. Един къс обзор
на положението значи е съвсем на място.
Македония е географски и по стопанския си характер една цялост. Но
политически тази област с нейните близо 70000 кв. км. и нейното население от
около три милиона души, е разделена засега между три държави: Югославия,
Гърция и България. И етнографично Македония е пъстра картина; тук живеят
българи, турци, гърци, албанци, власи (които принадлежат към
балканоромъните), сърби, евреи, цигани, не винаги в затворени поселища, но
териториално неразграничаемо размесени. Благонадеждни статистики от най-
ново време няма; каквото се предлага на обществото, е обагрено, да не кажем
изопачено (фалшифицирано), и служи само за това, да обоснове някакви
искания, например, сръбските, поне за външна привидност. Всяка от
държавите, които получиха части от Македония след ликвидирането на
Европейска Турция, се всякога опитваше тъй да „разреши” проблема на
националните малцинства, че рекламираше придобитото население просто за
съответния държавен народ. Гърците, например, заявиха, че македонските
българи не са били нищо друго освен български говорещи елини. Съвсем
същото направиха сърбите, въпреки че числото на сръбски говорещите
македонци да е съвсем малко.”
2
2
Тук авторът споменава за противоречията на Балканите, за взаимните борби
между балканските народи и продължава:
Вмешателства на Великите сили и особено на Русия
„Тези противоречия предлагаха на Великите сили твърде отдавна всички
възможности за вмешателството, интригата и разиграването на отделните
балкански държави една срещу друга. Те бяха най-широко използувани, защото
стратегическото значение на Балкана е превъзходно, и всяка велика сила,
която беше заинтересована в Средиземно море и в Дунавския простор,
трябваше най-малко да предотврати настаняването там на съперник с помощта
на един балкански съюзник. Както се знае, Русия винаги се е особено
интересувала за Балкана, и съветското правителство възприе това политическо
наследство от царско време. При това отдавна вече не се касае само за
морските теснини, но за пристъпа към Средиземно море, за окончателното
обезсилване на Великобритания, за достъп към политически и социално
неспокойна Северна Африка. Македония, стратегическата ядка на Балканския
полуостров, е следователно за Москва съвсем особено важна. Погрешно е
приемането, че Съветският Съюз едва от най-ново време е включил Македония
в своята политическа игра, и то предимно за това, за да правел на Югославия и
Гърция мъчнотии. В действителност още агентите на царизма работеха в тази
страна, и болшевишка Русия, след превъзмогването на състоянието на
първоначална слабост, продължи тази дейност.
Тъй като руската политика в Македония, както се спомена, работеше толкова
отдавна с паролата на националното освобождение на народите, трябваше по
необходимост да се справи с оная организация, която си бе поставила същите
цели: именно с прославената, за да не кажем легендарната ВМРО – Вътрешната
Македонска Революционна Организация.”
ВМРО и македонските българи
“От народностните групи на Македония българите са несъмнено най-силната; тя
обхваща най-малко половината от трите милиона жители. Понятно е, че това
относително, а вероятно и почти абсолютно мнозинството се стремеше към
присъединение на Македония към България въз основа на правото на
националното самоопределение. Но костелацията на Великите сили беше
винаги такава, че едно подобно решение можеше да бъде спречено веднъж от
тази, други път от онази сила. Тъй стана, че идеята на една самостоятелна
Македония с вътрешно самоуправление на националностите печелеше все
повече и повече почва. Тя беше и далечната цел на основаната около началото
на столетието ВМРО. Новата организация почна един удивителен победен
поход. Почти всички българи и също тъй македоноромъни, наречени още власи
или аромъни, се присъединиха към нея. В течение на десет години те станаха
истинска държава в държавата, разбира се, без официално признание, но
фактически със собствено правосъдие, полиция, финансии, поща и даже със
собствена войска, четите. ВМРО предприе срещу турците многобройни
въстания, които навремени показваха чист военен характер. Но нито тези
въстания, нито Балканската война от 1912 година, нито Първата и Втората
световна война донесоха на Македония жадуваната свобода и самостоятелност.
Разделението на страната между три държави изглеждаше, напротив, все
повече и повече да се затвърдява. Но македонците и ВМРО бяха и са твърде
3
3
далеч от всяка резигнация. Напротив, волята за независимост ставаше все по-
разгорещена и герилата, особено срещу гръцката и югославската държава, все
по-жестока…”
Пропаднал опит на болшевишка Русия да обсеби ВМРО
„Още след Първата световна война Кремъл се опита да придобие ВМРО за себе
си; строгата дисциплина, ясните отношения на заповядване и голямата
опитност на ВМРО в практиката на едно политическо-военно подземно
движение, както съвършената рутина на ръководството на ВМРО във всеки вид
конспиративна дейност оставаха Москва да очаква, че това македонско
освободително движение би могло да се използува с най-голям успех като
оръдие на болшевишко-руската балканска политика. Москва не успя да
достигне чрез преговори с водачите на ВМРО до желания резултат. Кремъл
трябваше значи да опита да постигне целта си чрез вмъкване на
комунистически агенти и да завладее организацията отвътре. Започна
дългогодишна борба на тъмно, за стоящите отвън една неразгадаема бъркотия
от политически убийства и акции на отмъщение, които териториално съвсем не
се ограничиха само върху Македония, но засегнаха и лица, които живееха
далече от македонската родина като емигранти в чужбина. Успехите на
комунистите бяха, обаче, във всеки момент само скромни, и накрай се успе да
се отстрани и последния съветски агент от ВМРО.
Тази нейна победа на безусловно противокомунистическото направление се
дължеше на първо място на избрания в 1924 година нов водач на ВМРО, Иван,
наречен, Ванчо Михайлов… Каквото той искаше да постигне при безрезервно
влагане на своите сили и своите извънредни организаторски способности, беше
една свободна, неразделна и независима Македония на основата на
националното равноправие на всички там заселени племена, нещо по
швейцарски образец…”
Германия готова да обяви независима Македония
„И спрямо Германия Михайлов застъпваше своята идея на една независима
Македония без остатък, когато от немска страна започнаха да се занимават с
този проблем във връзка с югославския и гръцкия поход пролетта 1941 година.
Наистина Хитлер в началото малко се интересуваше за македонския въпрос,
защото, за да бъде разрешен той, щяха да бъдат необходими дълбоки намеси в
съществуващите отношения, а Хитлер искаше да избегне всяка мярка, която би
могла да смути и без туй въпросителното равновесие в Балканския полуостров.
Той предпочете по-скоро да запази това крайно лабилно равновесие, отколкото
да поеме неспокойствието, което трябваше да се яви чрез един нов ред,
въпреки, че то щеше да бъде едничкият път да се създадат най-сетне стабилни
отношения.
Едва в годината 1943 немската тайна служба успя да обърне внимание на
Хитлер чрез един меморандум върху предимствата, които биха могли да се
явяват за Германия от създаването на една самостоятелна Македония. Едно
такова държавно образувание би дължало своето съществуване изключително
на Германия, а това би означавало, при балканската вярност, една трайна
връзка. Самостоятелна Македония би била най-благонадежният преден пост на
Германия на Балкана, и ако на тази държава би се дал и Солун, то Германия би
стояла с това на Егея.”
4
4
Становището на Михайлов към немския проект
„Този проект можеше да се осъществи дори през 1943 г. още без трудности.
Естествено, не е възможно да се прецени, до какви крайни резултати би довело
развитието на Европейския югоизток, ако Германия създадеше независима
Македония, но че то съществено другояче би протекло, е сигурно. Беше обаче
невъзможно да се подтикне Хитлер към решение по македонския проблем.
Когато най-сетне се реши да вземе предвид учредяването на една македонска
държава, именно през лятото 1944 год. беше вече твърде късно. Тогава
Румъния беше се вече отметнала и цялото положение на Балкана се беше
променило из основи. Ако и да беше, следователно, пропуснат истинският
момент, немската тайна служба, по високо нареждане, трябваше да създаде
връзка с Михайлов и да му предложи да иде в Македония, за да обяви там
самостоятелността на страната. Михайлов действително се остави да бъде
заведен с един немски самолет в неговата родина. Но когато той дойде там
заяви на хората за връзка от немската тайна служба, съвсем откровено, че било
твърде късно за тъкменото основаване на държавата и че той не могъл да
поеме отговоността да тикне своя народ в една безсмислена авантюра, без
всеки изглед за успех. Немската тайна служба не отмъсти на Михайлов за този
отказ; напротив взеха се всички мерки при разгрома на Германия да се спаси
живота на македонския водач, така че Михайлов днес е в положението от
сигурно място да ръководи ВМРО с твърда ръка.”
Целите на Москва и целите на ВМРО
„Тъй като Москва днес се стреми към самостоятелна Македония или поне тя
твърди това в своята агитация в македонския простор, би могло да изглежда, че
целите на Москва и целите на ВМРО се покриват и че, следователно,
сътрудничеството на ВМРО със Съветите било един естествен съюз на интереси.
Но Михайлов е против всяко съглашение от този род; той вижда, че една
самостоятелна Македония по милост на Москва би била нищо друго освен едно
доброволно оръдие на съветския империализъм, определено за това да
отслабва и да държи в шах Югославия и Гърция и същевременно да създаде на
Русия един косвен излаз на Средиземно море. Една такава самостоятелност,
която в действителност в никоя точка не би направила възможна една свободно
диснонираща външна политика, би била без стойност. Отказът на ВМРО не
може, естествено, да накара Москва да изостави своите македонски планове; тя
няма и сега своя ръка в играта и изненади, при незаздравените отношения на
Балкана, са винаги възможни.
Тъй остава и Македония включена в кроежите на съветската голяма политика,
както и целият останал Балкан.”
Като завършваме цитатите от книгата на Хаген, ние насочваме българските
комунисти, заедно с колегите им от Скопие към нея, за да си вземат добра
бележка с оглед на лъжите, които до втръсване разправят за държанието на
македонското движение през войната. Меродавен ръководител на германската
тайна служба установява, че движението, и лично Ив. Михайлов не са имали
нищо общо с българската държавна политика през войната, а са били за
независима Македония. Сетне, нека нещастните комунисти си запишат – към
многото други свидетелства – и това на германската тайна служба, че в
5
5
Македония, освен за българи, за други славяни („македонци” или подобни) не
може дума да става.
Ние се задоволяваме само с тези констатации във връзка с въпросната книга.

ПРЕРЕГИСТРАЦИЯ НА

ПРЕРЕГИСТРАЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА

С появата на асоциацията РАДКО за първи път след обявяване на самостоятелността на Р. Македония се институционализира група от македонски граждани, които не само че открито декларират собствената си българска духовно културна идентичност, но и я анализират и критично се отнасят към официалната македонска историография, с цел да осветлят обективно историческото минало, да разобличат лъжите и да повдигнат отново българския възрожденски дух на Македония.
Асоциацията РАДКО се създава за защита и реализация на национално културни и политически права, интереси и убеждения на Българите от Р. Македония. Асоциацията се занимава с афиширане и реализация на идеите на Македонското освободително движение. Основателите на асоциацията я наричат РАДКО – това е най-често използваният псевдоним на последния водач на Македонското освободително движение Иван Михайлов.
Асоциацията РАДКО е създадена с решение на Събранието на основателите на 24.05.2000г..
Асоциацията беше регистрирана в "Регистъра на асоциации" на 19.06.2000г. при № 18/2000 с Решение на Основният съд - Охрид.
Конституционният съд на Р. Македония на 21.03.2001г. обяви за нищожни програмата и устава на асоциацията. Това Решение на Конституционния съд бе публикувано в Сл. Вестник на Р.Македония № 27 от 10.04.2001г..
Асоциацията недоволна от Решението на Конституционния съд на Р.Македония направи жалба до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. Жалбата бе регистрирана при № 74651/01 на 04.10.2001г ..
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) на 15.01.2009г. произнесе, че Р.Македония е нарушила Европейската конвенция и правото на сдружаване.
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) с писмо от 05.05.2009г. информира асоциацията РАДКО че решението, взето на 15.01.2009г. влиза в сила, защото Р.Македония не се жалила на горе посочената присъда.
Със съдебно решение на Върховния съд на Р.Македония УЖП.бр.940/2010 от 17.05.2011г. РАДКО спечели делото срещу Решението за не регистриране на асоциацията, прието от Централния регистър на Р.Македония на 31.07.2009 година.
С решение от 07.10.2011г. Централният регистър на Република Македония за втори път отхвърли регистрацията на асоциацията РАДКО въпреки решенията на Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) и Върховния съд на Р. Македония.
Основните задачи на РАДКО са:
- Българите от Р.Македония да представляват градивен елемент в Конституцията на държавата;
- Един от официалните езици на държавата да бъде и Българският книжовен език;
- Афиширане на Българската история и култура;
- Възобновяване на необходимите културно-образователни и църковни институции в Р.Македония по подобие на българските културно-образователни и църковни институции, които съществуваха на територията на Р.Македония по времето на Османската империя, разбира се, адаптирани към съвременните условия и потребности;
- Защита от присвояване и фалшифициране на Българската история и култура;
- Защита на Българите в Р.Македония от репресии, полицейско наблюдение и тормоз, преследване, дискриминация и културен геноцид;
- Възобновяване на духовното и културното единство на Българите от Р.Македония и Българите от Р.България. (Пояснение: духовното и културното единство на българите от Р.Македония и българите от Р.България може да се осъществи само тогава, ако са реализират предварително казаните основни задачи на РАДКО, за да можем утре да говорим за единно българско духовно културно пространство, както днес говорим за единно немско духовно културно пространство, както е в Германия, Австрия и Швейцария.)
Това означава, че основните задачи на РАДКО просто казано може да се сведе до две основни изисквания:
- Признаване на правото на държавност на Българите от Р.Македония и
- Признаване на културната автономия на Българите от Р.Македония която имахме от времето на Османската империя.

Тууу бре Бугар, баш го

Тууу бре Бугар, баш го отече.

Него, глеам Жаре си фатил симпатија, а?

I'm imprsseed. You've really

I'm imprsseed. You've really raised the bar with that.

If you wrote an atrcile about

If you wrote an atrcile about life we'd all reach enlightenment.

Слични содржини

ОкоБоли главаВицФото