Понеделник или вторник

15.02.2017 02:25
Понеделник или вторник

Мрзелив и индиферентен, лесно поминувајќи низ просторот со своите крилја, знаејќи го својот пат, жеравот поминува над црквата под небото.

Бел и далечен, сам со себе, бескрајното небо покрива и открива, се движи и останува. Езеро? Скриј му ги бреговите! Планина? Ах, совршено...сончева светлина на нејзините падини. Потоа изворите, папратите, или белите перја, засекогаш...

Посакувајќи ја вистината, чекајќи ја, трудољубиво создавајќи неколку зборови, засекогаш копнеејќи... (Плач одлево, уште еден оддесно. Силно чкрипат тркалата. Автобусите се судираат.) ...копнеејќи засекогаш... (Часовникот со дванаесет удари потврдува дека е пладне; светлината создава златни сенки; децата си играат.) ...засекогаш посакувајќи ја вистината. Кулата е црвена; парички закачени на дрвјата; сиви нишки од оџаците; лаеж, плач, извик ,,Се продава железо“ ...а вистината?

Разгранување до точка каде стапалата на мажите и жените, златни или црни, се спојуваат...(Ова магливо време...Шеќер? Не, благодарам...обединувањето на иднината) ... светлината од каминот се распрснува и ја бои собата во црвено, освен црните фигури и нивните светли очи; додека надвор се растовара комбе, госпоѓица Тингами пие чај на нејзината масичка со поставени стаклени чинии.
Расфрлани, лесните лисја исчезнуваат зад аголот, тркалата ги разнесуваат, газени, дома или надвор, собрани, развеани, излитени, избришани, на земјата, искинати, згмечени, собрани – а вистината?

Да се потсетиме сега на интимноста покрај белата мермерна плоча. Од длабочините излегуваат зборовите кои ја распространуваат својата сенка, освојуваат и навлегуваат. Книга падната во огнот, во чадот, во жарчињата – или сега патуваат, украсна мермерна плоча, под минарето и Индискиот Океан, додека небото е сино и ѕвездите трепкаат – вистината? Задоволни ли сте со блискоста?

Мрзелив и индиферентен се враќа жеравот; небото ги крие ѕвездите, потоа повторно ги разголува.

Превод: Билјана Стефановска

Извор: Опседнатата куќа, збирка кратки приказни, Ѓурѓа, Скопје, 2010.

Слика: Claudia Legnazzi

ОкоБоли главаВицФото